Тод Брукърд, вицепрезидент на компания за изпичане на кафе и еспресо бар Kitten Coffee в Бруклин, изхвърля утайката от кафе в голяма черна торба и след това я мята в кофата за извозване на боклук. Въздухът се изпълва с гнилия аромат на плесенясало сирене с цитрусова нотка.
Всяка година производителите на кафе, ресторанти, кафенета и домашни потребители от цял свят произвеждат около шест милиарда тона кафеен отпадък, подобен на питите от кофата на г-н Брукърд. Когато не гние в сметището или не наторява почвата, утайката от кафе се озовава в храната за животни и биогоривата.
Но италиански изследователи открили ново приложение за миризливите стари кафеени зърна чрез вливането им в пореста пяна, която премахва тежките метали от замърсена вода, според проучване, публикувано този месец в списание ACS Sustainable Chemistry and Engineering на Американското общество на химиците.
“Тук в Италия използваме много кафе” казва Деспина Фрагули, автор на проучването и изследовател на материалите в Италианския институт по технологии. Тя и екипът й разработват нови съединения от селскостопански отпадъци - например превръщането на какаови люспи в материал за съхраняване и опаковане на хранителни продукти.
Естествено, те се замислили “Какво да направим с утайката от кафе?”
Оказва се, че то съдържа химически елементи, които са много добри в улавянето на тежки метали като живак и олово, често срещани замърсители на водата, които са отровни в големи или постоянни дози. Преди тях други изследователи използвали кафето като прах за отстраняване на олово от питейна вода, но изваждането на прахта след това не ставало лесно.
Екипът на д-р Фрагули предлага възможно решение чрез интегриране на кафеена прах в пяна, но методът все още трябва да бъде усъвършенстван относно ежедневна практическа употреба.
За да произведат пяната, те изсушават и превръщат стара кафеена утайка от местните барове в прах и я смесват със силикон и захар. След като сместа се втърди я потапят във вода, за да разтворят захарта, оставяйки дупки, което създава абсорбираща текстура.
Те пускат малкия блок пяна във вода, съдържаща олово и живак, и измерват концентрацията на металите продължително време. При водна проба с концентрация на метали от 16 части на милион (което е 1000 пъти по- висока от тази, която Агенцията за защита на околната среда счита за опасна в питейната вода), парче пяна с размер на пощенска марка премахва 99% от металите във водата за по- малко от 30 часа.
Но, тъй като металите се нуждаят от време, за да взаимодействат с кафето, кафеената прах не е толкова ефективна в движеща се вода и отстранява само 67% от металите в нея. В този момент абсорбцията достига своя предел.
Д-р Фрагули твърди, че ако методът практически се използва в бъдеще, водата ще трябва да се движи много бавно през много дебел слой пяна или да се съхранява в продължение на часове в голям, облицован с пяна резервоар. Тя обсъжда материала едновременно с италианските отрасли, които произвеждат метални отпадъци, и тези, които произвеждат кафеена утайка.
Междувременно г-н Брукърд казва: “Нашата утайка отива в боклука, освен ако собственикът на съседната градина не дойде и не попита за нея. За мен е интересно, че нещо, което мирише толкова зле, може да действа като почистващо вещество”.
Източник:
The New York Times
Coffee Grounds May Filter Out Heavy Metals in Water
By Joanna Klein, sept.23, 2016
http://www.nytimes.com/2016/09/24/science/coffee-grounds-filter-heavy-metals-water.html?_r=2
Тази статия все още няма коментари